Aug 31, 2011, 4:01 PM

Представа

  Poetry » Love
1.5K 0 20

Защо си тръгна с изгрева в ръка,

преди да ми обагриш светлината!?

Протегнах се за чаша свобода

в заключената гаснеща позлата.

 

 

Дъхът ми спря, когато наближих

милувките на топлата представа,

а после възцариха се мъгли

на сцената от тягостна забрава.

 

 

И как се наслояваше вина

в безгласната душевна атмосфера,

където ме прегръщаше звезда,

погълната от жареща химера!?

 

 

Загадъчно пресмяташе страстта

по знаците на женствена Венера.

Пресъхна ли морето на юга.....

или съм в прецъфтялото му "вчера"!?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....