31 ene 2015, 1:49  

Представа за живот

  Poesía
682 0 2



     Представа за живот



Представата ми е, че живея в затвор.

Сам, сред хиляди осъдени.
Затвора е построен от мен в отговор
на отвратеноста от диалози.

Спасява ме. Общувам с подобни досадници.
Защо решетките не спират спомени?
Обезумявам, слагат ми риза без ръкви
и пак, пак ме лекуват денонощно с диалози.

Представете си, че живех освободен,
сам, сред хиляди освободени...
Това е представата ми за анархия,
на която също не съм привърженик.

Достатъчно казах, аз съм единствен.
Ако съм твоя свят,
ти имаш ли достатъчно търпение и нерви?
Да ме измъкнеш сега?
Да водиш всички тези диалози с полиция и хора?


Вземи ме- адресът ми е Алкатраз.

Там съм под номер- 0


Ст. Русев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Начетен си личи!.......
    ,,Хората, които го излежават, го наричат „жива смърт“. Но през тези пет години на живот в смъртта аз успях да спечеля свобода, каквато малцина някога са познавали. Най-строго пазен между всички затворници, аз пребродих не само света, но и вековете. Тези които ме бяха погребали жив само за няколко години, без да искат, ми подариха безкрая на столетията"
    Прав си отново, ведри празнични дни и на теб.
  • Оригинален поетичен текст!
    Винаги съм твърдял, че животът на Земята е доживотна присъда, която излежавам по стечение на обстоятелствата и тук ти намери в мое лице пълен съмишленик, Станиславе. Друг е въпросът дали този затвор се казва Алкатраз или Сан Куентин, както е в романа на Джек Лондон "Скитникът между звездите". Всеки интелигентен човек е един Даръл Стандинг, но в твоя текст ми хареса и това, че сме осъдени от диалозите.

    Поздравление за написаното и ведри празнични дни!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...