31 ene 2015, 1:49  

Представа за живот

  Poesía
679 0 2



     Представа за живот



Представата ми е, че живея в затвор.

Сам, сред хиляди осъдени.
Затвора е построен от мен в отговор
на отвратеноста от диалози.

Спасява ме. Общувам с подобни досадници.
Защо решетките не спират спомени?
Обезумявам, слагат ми риза без ръкви
и пак, пак ме лекуват денонощно с диалози.

Представете си, че живех освободен,
сам, сред хиляди освободени...
Това е представата ми за анархия,
на която също не съм привърженик.

Достатъчно казах, аз съм единствен.
Ако съм твоя свят,
ти имаш ли достатъчно търпение и нерви?
Да ме измъкнеш сега?
Да водиш всички тези диалози с полиция и хора?


Вземи ме- адресът ми е Алкатраз.

Там съм под номер- 0


Ст. Русев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Начетен си личи!.......
    ,,Хората, които го излежават, го наричат „жива смърт“. Но през тези пет години на живот в смъртта аз успях да спечеля свобода, каквато малцина някога са познавали. Най-строго пазен между всички затворници, аз пребродих не само света, но и вековете. Тези които ме бяха погребали жив само за няколко години, без да искат, ми подариха безкрая на столетията"
    Прав си отново, ведри празнични дни и на теб.
  • Оригинален поетичен текст!
    Винаги съм твърдял, че животът на Земята е доживотна присъда, която излежавам по стечение на обстоятелствата и тук ти намери в мое лице пълен съмишленик, Станиславе. Друг е въпросът дали този затвор се казва Алкатраз или Сан Куентин, както е в романа на Джек Лондон "Скитникът между звездите". Всеки интелигентен човек е един Даръл Стандинг, но в твоя текст ми хареса и това, че сме осъдени от диалозите.

    Поздравление за написаното и ведри празнични дни!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...