Jan 31, 2015, 1:49 AM  

Представа за живот

  Poetry
677 0 2



     Представа за живот



Представата ми е, че живея в затвор.

Сам, сред хиляди осъдени.
Затвора е построен от мен в отговор
на отвратеноста от диалози.

Спасява ме. Общувам с подобни досадници.
Защо решетките не спират спомени?
Обезумявам, слагат ми риза без ръкви
и пак, пак ме лекуват денонощно с диалози.

Представете си, че живех освободен,
сам, сред хиляди освободени...
Това е представата ми за анархия,
на която също не съм привърженик.

Достатъчно казах, аз съм единствен.
Ако съм твоя свят,
ти имаш ли достатъчно търпение и нерви?
Да ме измъкнеш сега?
Да водиш всички тези диалози с полиция и хора?


Вземи ме- адресът ми е Алкатраз.

Там съм под номер- 0


Ст. Русев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Начетен си личи!.......
    ,,Хората, които го излежават, го наричат „жива смърт“. Но през тези пет години на живот в смъртта аз успях да спечеля свобода, каквато малцина някога са познавали. Най-строго пазен между всички затворници, аз пребродих не само света, но и вековете. Тези които ме бяха погребали жив само за няколко години, без да искат, ми подариха безкрая на столетията"
    Прав си отново, ведри празнични дни и на теб.
  • Оригинален поетичен текст!
    Винаги съм твърдял, че животът на Земята е доживотна присъда, която излежавам по стечение на обстоятелствата и тук ти намери в мое лице пълен съмишленик, Станиславе. Друг е въпросът дали този затвор се казва Алкатраз или Сан Куентин, както е в романа на Джек Лондон "Скитникът между звездите". Всеки интелигентен човек е един Даръл Стандинг, но в твоя текст ми хареса и това, че сме осъдени от диалозите.

    Поздравление за написаното и ведри празнични дни!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...