31.01.2015 г., 1:49  

Представа за живот

676 0 2



     Представа за живот



Представата ми е, че живея в затвор.

Сам, сред хиляди осъдени.
Затвора е построен от мен в отговор
на отвратеноста от диалози.

Спасява ме. Общувам с подобни досадници.
Защо решетките не спират спомени?
Обезумявам, слагат ми риза без ръкви
и пак, пак ме лекуват денонощно с диалози.

Представете си, че живех освободен,
сам, сред хиляди освободени...
Това е представата ми за анархия,
на която също не съм привърженик.

Достатъчно казах, аз съм единствен.
Ако съм твоя свят,
ти имаш ли достатъчно търпение и нерви?
Да ме измъкнеш сега?
Да водиш всички тези диалози с полиция и хора?


Вземи ме- адресът ми е Алкатраз.

Там съм под номер- 0


Ст. Русев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Начетен си личи!.......
    ,,Хората, които го излежават, го наричат „жива смърт“. Но през тези пет години на живот в смъртта аз успях да спечеля свобода, каквато малцина някога са познавали. Най-строго пазен между всички затворници, аз пребродих не само света, но и вековете. Тези които ме бяха погребали жив само за няколко години, без да искат, ми подариха безкрая на столетията"
    Прав си отново, ведри празнични дни и на теб.
  • Оригинален поетичен текст!
    Винаги съм твърдял, че животът на Земята е доживотна присъда, която излежавам по стечение на обстоятелствата и тук ти намери в мое лице пълен съмишленик, Станиславе. Друг е въпросът дали този затвор се казва Алкатраз или Сан Куентин, както е в романа на Джек Лондон "Скитникът между звездите". Всеки интелигентен човек е един Даръл Стандинг, но в твоя текст ми хареса и това, че сме осъдени от диалозите.

    Поздравление за написаното и ведри празнични дни!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...