Представи си

Poesía » Del paisaje

1K 0 3

Представи си мигащи звезди –

тези милион очи небесни...

В този чуден миг ти усетѝ

лъх от световете неизвестни.

Представи си морските вълни,

как шепнат след всеки свой плясък –

горчиви сапфирени сълзи,

просмукани в златния пясък.

Представи си полета всевечен

на бялото ято – волна стрела.

Носи се към своя рай далечен,

по-далечен и от ясната зора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Flame92 (Филип)

Благодаря за мнението ти, Цвети. Ще го имам предвид Даже смятам да променя малко първата строфа още сега.

2011-05-23T09:51:00+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Красиви хубости си преплел в това стихо, Филип! Заради тях си струва прочита. Имаш потенциал и ако поработиш по формата, ще напреднеш, защото никой не се е родил научен. Например първият куплет, леко пипнат, може да бъде:
Представи си мигащи звезди –
тези милион очи небесни.
В този чуден миг ти усетѝ
лъх от световете неизвестни.

2011-05-22T23:54:30+03:00
gerrda (Геновева Христова)

Този текст като го чете човек, все едно кара през дупки...

2011-05-22T14:39:45+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0