Flame92 (Филип)
22 17
22 may 2011, 11:21

Представи си 

  Poesía » Del paisaje
801 0 3

Представи си мигащи звезди –

тези милион очи небесни...

В този чуден миг ти усетѝ

лъх от световете неизвестни.


Представи си морските вълни,

как шепнат след всеки свой плясък –

горчиви сапфирени сълзи,

просмукани в златния пясък.


Представи си полета всевечен

на бялото ято – волна стрела.

Носи се към своя рай далечен,

по-далечен и от ясната зора.

© Филип Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за мнението ти, Цвети. Ще го имам предвид Даже смятам да променя малко първата строфа още сега.
  • Красиви хубости си преплел в това стихо, Филип! Заради тях си струва прочита. Имаш потенциал и ако поработиш по формата, ще напреднеш, защото никой не се е родил научен. Например първият куплет, леко пипнат, може да бъде:
    Представи си мигащи звезди –
    тези милион очи небесни.
    В този чуден миг ти усетѝ
    лъх от световете неизвестни.
  • Този текст като го чете човек, все едно кара през дупки...
Propuestas
: ??:??