Давам ви цялата свобода.
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!

Няма място за страх.
Освен... от самотата.
Някога актриса бях.
Бе и в мен душата...

Но нека не говорим за мен.
Сега са вашите минути слава.
Безброй сърца са във плен...
чакат поредна брилянтна изява.

Гръмки аплаузи. Тържество...
Още! Повече! Жажда!
Алчност в висшето общество.
Но липса у вас се поражда...

Къде е вашата публика!?!
Защо е залата празна...
Мълчи ли тази блудница?
Иде самотата омразна.

Искате да говорим за мен!?!
Примирение ли е това!?!
Моята душа изчезна съвсем.
Търсите нея? Или греша!?!

***

Затворих очи и помислих.
Гнева и грима си почистих.
Начертах идеята следна
преди в огледалото да погледна,
защото видях предсказание -
тя е поредно наказание.
На актьорите Аз-ът ми ще прости,
но на себе си... Дали...