9 may 2007, 16:08

Предупреждение

  Poesía
944 0 6


Предупреждение
 
Не ме сравнявай с нищо -
тъй не бива!
Вода... С какво да я сравниш?
Разровиш ли Душата ми -
коприва.
Внимавай! Ще се изгориш!

Не ме обърквай с други!
Не изглежда,
лицето ми - лице на шампион.
Протегнеш ли ръка към мен -
Надежда...
Изгрява и Ни топли пряко стон.

Не ме будалкай с думи.
Оглушало -
Сърцето e за празните слова.
Очите ще говорят помежду ни.
Ръцете - ако няма светлина.

Не ме обичай малко.
Виж, изтичат
по стръмното и пясък, и Живот.
Но не е никак жалко
да се вричаш -
Повярвала във утрешния Скок.
        ***
Не ме сравнявай с други.
Несравнима
възкръсва в нас безсмъртната Душа.
Животът си е Чудо
и простима,
е радостта на воля да греша.

17 май 2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...