29 sept 2011, 9:44

Предутрин 

  Poesía » Filosófica
863 0 10

ПРЕДУТРИН

 

На нощния мрак брадата избръсна

ранила зорница.

Изцежда луната брилянтна сълза

в окото на птица.

Юлски горещник повдигна клепачи,

въздъхна горещо.

Жезълът слънчев посочи земята.

Бог каза ù нещо...

Шепот бе само и кой да го чуе

в сънлива предутрин?

Звездите заспаха след балната нощ

с нослета напудрени.

Поете, чудако, тук всичко е твое.

И тези минути.

Побързай, записвай, предавай,

преди

светът да се срути!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??