Sep 29, 2011, 9:44 AM

Предутрин 

  Poetry » Phylosophy
862 0 10

ПРЕДУТРИН

 

На нощния мрак брадата избръсна

ранила зорница.

Изцежда луната брилянтна сълза

в окото на птица.

Юлски горещник повдигна клепачи,

въздъхна горещо.

Жезълът слънчев посочи земята.

Бог каза ù нещо...

Шепот бе само и кой да го чуе

в сънлива предутрин?

Звездите заспаха след балната нощ

с нослета напудрени.

Поете, чудако, тук всичко е твое.

И тези минути.

Побързай, записвай, предавай,

преди

светът да се срути!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??