29.09.2011 г., 9:44 ч.

Предутрин 

  Поезия » Философска
864 0 10

ПРЕДУТРИН

 

На нощния мрак брадата избръсна

ранила зорница.

Изцежда луната брилянтна сълза

в окото на птица.

Юлски горещник повдигна клепачи,

въздъхна горещо.

Жезълът слънчев посочи земята.

Бог каза ù нещо...

Шепот бе само и кой да го чуе

в сънлива предутрин?

Звездите заспаха след балната нощ

с нослета напудрени.

Поете, чудако, тук всичко е твое.

И тези минути.

Побързай, записвай, предавай,

преди

светът да се срути!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??