ПРЕДУТРИН
На нощния мрак брадата избръсна
ранила зорница.
Изцежда луната брилянтна сълза
в окото на птица.
Юлски горещник повдигна клепачи,
въздъхна горещо.
Жезълът слънчев посочи земята.
Бог каза ù нещо...
Шепот бе само и кой да го чуе
в сънлива предутрин?
Звездите заспаха след балната нощ
с нослета напудрени.
Поете, чудако, тук всичко е твое.
И тези минути.
Побързай, записвай, предавай,
преди
светът да се срути!
© Алина Стоянова Всички права запазени