22 abr 2011, 23:53

Предвеликденски размисли

  Poesía
677 0 5

Ще дойде денят на Страшния съд

и с яростна сила тогава

от небето камъни ще завалят.

Колко ли дни се броят дотогава?

 

Ще дойде денят на Страшния съд

заради зряла в човека невяра,

за неизползвани прошки в земния път

и за злоба, отвътре покарала.

 

Заради всеки подминат бедняк,

на когото не дарихме надежда,

заради толкова много неща,

които видяхме, но погледа свеждахме...

 

За нещата, които загърбваме,

за това, че любовта и доброто

са тези, без които няма отърване,

са тези, които засяват живота

 

и в мен, и във теб. И на Земята

(откакто тази Земя се върти)

всички сме хора и всички сме братя.

И имаме дълг да бъдем добри,

 

за да можем да молим спасение

и да имат бъдеще утре децата ни,

са ни нужни любовни промени.

Любовни отвътре... Промени в душата...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...