Светли облаци усмихват се над зелени поляни, а ледовете бавно напредват към вечния свят. Пъплят разни хора, слънчеви, от твоя Бог избрани, който трови останалите със смърт, във формата на нежен цвят. Не искаш да стане така, и не можеш да го промениш... във своята безвременна същност, дълбоко, молиш и крещиш - Свобода, дайте я, нека я погълна за да бъда наистина безвременна. Милост, основно предястие с черен пипер, което никой не иска да проявява. Мечти, о мисли любими и неизпълними, вътре в мен аз ще ви дам повече, отколкото се надяват за вас. Върви към твоята безмилостна вечност, която ще се състои. така или иначе. Един цирк с човеци безумни, без определен път но със цел - задоволение. Моето име го знаеш - Празнота Една свястна душа, гледаща нагоре към вярната посока Очи, закърнели от гледките, които често се показват навън Триста хиляди добри хормона, искащи малко цвят в натюрморта, направен с въглен. Лудост, породена от отношение присъщо на аутсайдер в своята област - Човек и Живот Помни моето название, защото след вечния ад ще ме срещнеш - облечен в сини панталон и сако, винаги така безразличен, но горд от себе си, че те среща, и търсещ нашата искра Любов.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много добро стихотворение