Светли облаци усмихват се над зелени поляни,
а ледовете бавно напредват към вечния свят.
Пъплят разни хора, слънчеви, от твоя Бог избрани,
който трови останалите със смърт, във формата на нежен цвят.
Не искаш да стане така, и не можеш да го промениш...
във своята безвременна същност, дълбоко, молиш и крещиш -
Свобода, дайте я, нека я погълна за да бъда наистина безвременна.
Милост, основно предястие с черен пипер, което никой не иска да проявява.
Мечти, о мисли любими и неизпълними, вътре в мен аз ще ви дам повече, отколкото
се надяват за вас.
Върви към твоята безмилостна вечност, която ще се състои.
така или иначе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up