25.10.2006 г., 13:42

Предястие с десерт

1.1K 0 2
Светли облаци усмихват се над зелени поляни,
а ледовете бавно напредват към вечния свят.
Пъплят разни хора, слънчеви, от твоя Бог избрани,
който трови останалите със смърт, във формата на нежен цвят.
Не искаш да стане така, и не можеш да го промениш...
във своята безвременна същност, дълбоко, молиш и крещиш -
Свобода, дайте я, нека я погълна за да бъда наистина безвременна.
Милост, основно предястие с черен пипер, което никой не иска да проявява.
Мечти, о мисли любими и неизпълними, вътре в мен аз ще ви дам повече, отколкото
се надяват за вас.
Върви към твоята безмилостна вечност, която ще се състои.
така или иначе.
Един цирк с човеци безумни,
без определен път но със цел - задоволение.
Моето име го знаеш - Празнота
Една свястна душа, гледаща нагоре към вярната посока
Очи, закърнели от гледките, които често се показват навън
Триста хиляди добри хормона, искащи малко цвят в натюрморта, направен с въглен.
Лудост, породена от отношение присъщо на аутсайдер в своята област - Човек и Живот
Помни моето название, защото след вечния ад ще ме срещнеш -
облечен в сини панталон и сако, винаги така безразличен,
но горд от себе си, че те среща, и търсещ нашата искра Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Миланов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това се нарича "бял стих" и в него не е задължително да се римува. Важна е мелодичността и стихотворната стъпка.
    Много добро стихотворение
  • Хубаво е, но така поднесе ми прилича на есе ако го подредиш малко ще стане още по-хубаво. Поздрави

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...