9 dic 2009, 8:00

Предзимно

1.1K 0 36

 

Стеле се мъглата гъста

над заспалия градец.

Сякаш сводът е поръсил

звездния си бял прашец.

 

Търси лунен лъч самотен

брод към морната земя.

Зъзнат оголели клони,

шушне шума от листа...

 

Някъде пролайва куче,

ромоли дъждец сънлив...

Утре нещо ще се случи:

първи сняг ще завали.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върна ме в детството... много, много мил, красив спомен...
    Настройваш празнично
    Това предчувствие, което изпълва с надежда... за чистота, за красиво... за майчин уют...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    фЕЯТА МИ ТЯ!!!
  • Като в зимна приказка! Поздравявам те!
  • Благодаря ви! Картината беше автентична, само дето до настоящия момент тук сняг няма... Разбрах, че от мен пророк не става!
  • Хубава подготовка за зимата
  • приказно ! всичките ти стихове са прекрасни...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...