9 дек. 2009 г., 08:00

Предзимно

1.1K 0 36

 

Стеле се мъглата гъста

над заспалия градец.

Сякаш сводът е поръсил

звездния си бял прашец.

 

Търси лунен лъч самотен

брод към морната земя.

Зъзнат оголели клони,

шушне шума от листа...

 

Някъде пролайва куче,

ромоли дъждец сънлив...

Утре нещо ще се случи:

първи сняг ще завали.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Върна ме в детството... много, много мил, красив спомен...
    Настройваш празнично
    Това предчувствие, което изпълва с надежда... за чистота, за красиво... за майчин уют...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    фЕЯТА МИ ТЯ!!!
  • Като в зимна приказка! Поздравявам те!
  • Благодаря ви! Картината беше автентична, само дето до настоящия момент тук сняг няма... Разбрах, че от мен пророк не става!
  • Хубава подготовка за зимата
  • приказно ! всичките ти стихове са прекрасни...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...