9 дек. 2009 г., 08:00

Предзимно

1.1K 0 36

 

Стеле се мъглата гъста

над заспалия градец.

Сякаш сводът е поръсил

звездния си бял прашец.

 

Търси лунен лъч самотен

брод към морната земя.

Зъзнат оголели клони,

шушне шума от листа...

 

Някъде пролайва куче,

ромоли дъждец сънлив...

Утре нещо ще се случи:

първи сняг ще завали.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Върна ме в детството... много, много мил, красив спомен...
    Настройваш празнично
    Това предчувствие, което изпълва с надежда... за чистота, за красиво... за майчин уют...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    фЕЯТА МИ ТЯ!!!
  • Като в зимна приказка! Поздравявам те!
  • Благодаря ви! Картината беше автентична, само дето до настоящия момент тук сняг няма... Разбрах, че от мен пророк не става!
  • Хубава подготовка за зимата
  • приказно ! всичките ти стихове са прекрасни...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...