Прегръдка
И понеже не спрях да ви меся от думите хляб,
но омеквам безсилен отдавна пред думата - мамо! -
се дотътрих накрая дотук, от тревичка по-слаб,
да избистря сълзица поне над приятелско рамо.
Всички светли предчувствия, всъщност, не помня дали
са пребъдвали шепотно чуждите жажди зелени,
и плющяха над мен, непоръбени, страшни и зли,
знамената на няколко късни, горчиви измени.
Но в антрето пресветло на моята нощна душа
не увисват на показ съблечени дрипави рани.
И греших от любов. И в момента навярно греша, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse