Прегръдка
Прегръдка
И понеже не спрях да ви меся от думите хляб,
но омеквам безсилен отдавна пред думата - мамо! -
се дотътрих накрая дотук, от тревичка по-слаб,
да избистря сълзица поне над приятелско рамо.
Всички светли предчувствия, всъщност, не помня дали
са пребъдвали шепотно чуждите жажди зелени,
и плющяха над мен, непоръбени, страшни и зли,
знамената на няколко късни, горчиви измени.
Но в антрето пресветло на моята нощна душа
не увисват на показ съблечени дрипави рани.
И греших от любов. И в момента навярно греша,
а нощта ми е ден - на страстта ми пъстървите храни.
Как се стича слухът, и от стара боза по-резлив,
че от попско дете край Задушница по съм разглезен.
Нищо друго не мога, освен да разтурям мъгли
или с дъх да притулвам я устни, я мигли, я глезен.
И ми хвърля по шепа лъчи - Бог е адски добър -
пък и аз друга помисъл, кръстно желание нямам:
ако утре си купя парцел от небесния кър,
да не е по-голям от прегръдката сетна на мама...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
