Кротко си седя на поляната

И те виждам в далечината.

Красив, нежен, мил, добре облечен.

Запътил си се към мен

и с твоето любезно поведение, аз те следвам.

Разпервам ръце,

с нетърпение очаквам твоята  нежна прегръдка.

Разумът казва: "изчакай малко",

а сърцето се приближава към тебе бясно.

Сърце глава не пита.

Усетих в теб лека сила и мека топлина,

която стоплиха моята душа.

Не ме пускай веднага,

защото не искам да спра

да бъда крехка и  добра -

като истинска жена.