21.07.2021 г., 10:15

Прегръдка

789 0 0

Кротко си седя на поляната

 

И те виждам в далечината.

 

Красив, нежен, мил, добре облечен.

 

Запътил си се към мен

 

и с твоето любезно поведение, аз те следвам.

 

Разпервам ръце,

 

с нетърпение очаквам твоята  нежна прегръдка.

 

Разумът казва: "изчакай малко",

 

а сърцето се приближава към тебе бясно.

 

Сърце глава не пита.

 

Усетих в теб лека сила и мека топлина,

 

която стоплиха моята душа.

 

Не ме пускай веднага,

 

защото не искам да спра

 

да бъда крехка и  добра -

 

като истинска жена. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Stamatova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...