18 sept 2011, 23:27

Прегръдките ти топли

1.4K 0 1

Звездата, светлината угасна.

Изчезна надеждата и вярата

в свободата,

да усещам

прегръдките ти топли,

моята глътка

чист въздух,

щастието ми единствено.

Боли от добрите ти думи

в спомените ми,

че не се осъществиха,

но важното е,

че с доброта човешка

ми написа за края

на представите и илюзиите ми,

пътят ни не е един.

Комплименти незабравими

и златни думи

ми подари, които

искам да помня

от теб само.

Сълзи има в очите ми,

но по-добре болка,

сливаща се с щастието

впоследствие,

отколкото

нищо да не става

с мислите ми и сърцето.

Аз не съм

камък, предмет и цвят,

а човек и обичам

отдадено,

за да ми се усмихне

в мене човешкото.

 

 

                                                                                        За Чавдар

 

                                                                                                       Г.Ф.Т

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...