Звездата, светлината угасна.
Изчезна надеждата и вярата
в свободата,
да усещам
прегръдките ти топли,
моята глътка
чист въздух,
щастието ми единствено.
Боли от добрите ти думи
в спомените ми,
че не се осъществиха,
но важното е,
че с доброта човешка
ми написа за края
на представите и илюзиите ми,
пътят ни не е един.
Комплименти незабравими
и златни думи
ми подари, които
искам да помня
от теб само.
Сълзи има в очите ми,
но по-добре болка,
сливаща се с щастието
впоследствие,
отколкото
нищо да не става
с мислите ми и сърцето.
Аз не съм
камък, предмет и цвят,
а човек и обичам
отдадено,
за да ми се усмихне
в мене човешкото.
За Чавдар
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
отминала любов..