Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
22 dic 2018, 22:17  

Прегръщам тe

1.9K 5 11

Прегръщам те!  Дори се вричам! 

Дали да вярвам,  че вече се смили

Очите ти! Аз много ги обичам!

Огряват ме с топлите лъчи.

 

Пресъхнали реки в душата ти откривам

Това е пътят ти, без мене извървян

С изворна вода очите ти заливам

А ти, усмихнат от щастие пиян.

 

Дланите ти, мене приютили

В ласката ти, искам да се скрия

С трепетите нежни надарили

Каква е обич! Истинска стихия! 

 

Искаш да съм вярна, ще ти бъда

Налей ми малко вино да отпия

В сънищата ще ти бъда явна

В погледа ти - мене да открия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0