31 ene 2017, 9:42

Прегърнах самотно сърце

653 0 0

Намерих си самотно сърце и го прегърнах,

знаеше всичко за болката то.

Здравейте – му казах усмихнато 

и плахо подадох ръка.

 

Невярваща беше душата ми,

сърцето ми го позна.

В наситена, плътна мъгла

показа ми някак посоката.

 

И ето ни двамата влюбени,

вплели пръсти ведно,

крачим през време уверени,
че е било за добро.

 

Пътят пред нас предстои,

очаква ни пътуване вълнуващо,

добило увереност със силата,

че са се слели две души.

 

Озарено сърцето ми се огледа в очите ти,

намерило смисъла си сега.

Душата покой е намерила

от това че принадлежи.

 

Подобно си казахме двамата –

копнежа и целувка, шега.

Усмивка, пътуване, лудост е

...във вечността

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Апостолова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...