31.01.2017 г., 9:42

Прегърнах самотно сърце

651 0 0

Намерих си самотно сърце и го прегърнах,

знаеше всичко за болката то.

Здравейте – му казах усмихнато 

и плахо подадох ръка.

 

Невярваща беше душата ми,

сърцето ми го позна.

В наситена, плътна мъгла

показа ми някак посоката.

 

И ето ни двамата влюбени,

вплели пръсти ведно,

крачим през време уверени,
че е било за добро.

 

Пътят пред нас предстои,

очаква ни пътуване вълнуващо,

добило увереност със силата,

че са се слели две души.

 

Озарено сърцето ми се огледа в очите ти,

намерило смисъла си сега.

Душата покой е намерила

от това че принадлежи.

 

Подобно си казахме двамата –

копнежа и целувка, шега.

Усмивка, пътуване, лудост е

...във вечността

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Апостолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...