Намерих си самотно сърце и го прегърнах,

знаеше всичко за болката то.

Здравейте – му казах усмихнато 

и плахо подадох ръка.

Невярваща беше душата ми,

сърцето ми го позна.

В наситена, плътна мъгла

показа ми някак посоката.

И ето ни двамата влюбени,

вплели пръсти ведно,

крачим през време уверени,
че е било за добро.

Пътят пред нас предстои,

очаква ни пътуване вълнуващо,

добило увереност със силата,

че са се слели две души.

Озарено сърцето ми се огледа в очите ти,

намерило смисъла си сега.

Душата покой е намерила

от това че принадлежи.

Подобно си казахме двамата –

копнежа и целувка, шега.

Усмивка, пътуване, лудост е

...във вечността