Прегръщаш болката на хилядите стона
преглъщаш плам и студ що бие в тона
и виждаш хиляди съдби ненакърними,
лишени от любов и радост, рими.
Прекършени съдби загърбваш нощем
а денем виждаш чист свят в сън свой ощем
защото там, всред хилядите скърби,
загърбваш туй, кое душата ти прегърби.
Стои това, стои ненакърнимо.
и болката в оръжие любимо
в ръцете ти прелива безпощадно,
прелива и убива в жар, но хладно. ...