Прегърнал края

Прегръщаш болката на хилядите стона

преглъщаш плам и студ що бие в тона

и виждаш хиляди съдби ненакърними,

лишени от любов и радост, рими.

Прекършени съдби загърбваш нощем

а денем виждаш чист свят в сън свой ощем

защото там, всред хилядите скърби,

загърбваш туй, кое душата ти прегърби.

Стои това, стои ненакърнимо.

и болката в оръжие любимо

в ръцете ти прелива безпощадно,

прелива и убива в жар, но хладно.

И даваш ти, споделяш туй що имаш.

А нямаш ли, опитваш все да взимаш

но взетото що не принадлежи,

отново тежест е на теб що пак лежи.

И тази тежест, с тежести безбройни

е с' сила на машини бойни

и всяка крепнеща стена разбива

и вся надежда в грубостта покрива.

И виждаш в сън приятелите врази.

Наяве гониш този, що те пази

а този, що те гони поздравяваш

и нему само почети отдаваш.

Хладът е жар, честта е безнадеждна.

Ледът е фар, а пламъкът е прежда.

Да води в мрак сред пусти океани,

чрез пусти мрежи с въглени постлани.

Ще видиш плам у теб в това, що гасне.

И доброта в това що в гибел расне,

ще пожелаеш хиляди прокоби

а другото ще наречеш окови.

Ще вярваш в що душата ти намрази.

В което влюби се, кракът ти ще погази,

цветята ще потъпкваш като плесен

трънът въздигайки, живот ще смяташ лесен.

А той тъй отвратен ще те остави.

И всред хлада на хиляди дъбрави,

не би намерил нито миг във хлад

щом зноят, ти бе обявил за глад.

И туй е щастие що ти наричаш.

И все мечтите са, послед които тичаш.

В които своите мечти забрави

и замени за туй, що нищо прави.

А нищото в това е що е нещо,

съдби човешки вечно да препречва

да бърка път през кривите пътеки,

човека роб да бъде в тях навеки.

А вярваше ти май във друго нещо.

Противното наричаше зловещо

но пак последва туй, що зло вещае,

макар в онуй, що хубаво ухае.

И вярата, помисли ти за гроба.

Живота си поддържаше във злоба,

а злобата, това е що разяжда

и никой се със нея не погажда.

А този път, знай път е към безкрая.

Защото само е безкраен края,

а пропастта дълбока е, щом падаш,

но плитка, щомто край ръба ѝ сядаш.

Поспри, не бързай, чакай, усмири се.

Край този ръб последен, там поспри се.

Това е границата, тя е там последна

Но после зной, дори сред пустош ледна...