25 nov 2011, 11:53

Прегърната жажда

1.1K 0 10

---

 

Мойте женски безбройни "Защо?"
се забиват пиронно в тавана,
но остават без отговор, щом
е късно за теб, за мен - още рано

да споделяме жажда наум,
да болим от словесни кинжали...
И с бълнуващи устни насън
се давим в  сълзи натежали.

Ти крещиш, за да бъдеш разбран!
В тишината ми обич се ражда!

И в безкрая на топлата длан
пак сме с тебе в прегърната жажда...

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Кръстина,ще го редактирам!
    Успех и на теб!
  • "и в безкрая на твоята длан
    пак се гушвам като зимно кокиче"
    .....................................
    "и в безкрая на твоята длан
    аз се губя - прегърната жажда."

    .......................................
    Твоя вариант също е много поетичен, прекрасен е,
    но толкова много красота откривам в самото заглавие
    на стиха ти, че се изкуших да ти предложа този вариант,
    но разбира се авторът си знае най-добре, той преценява
    и решава кое е по-подходящо.
    Оригинален стих, докосващ сърцето и сътворен с голямо
    поетично майсторство! ПОЗДРАВИ!
  • Кадир,мама ме е учила да се пазя от хора,които се правят,че не разбират...
    Правилно си усетил-крещенето е много по-нежно от мълчанието (ми)...
    Поздрав и от мен!
  • Чоно
    Жаравче
    Илко
    Сиси
    Ели
    Нина
    Анапестов
    здравейте и благодаря!
  • Хареса ми много!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...