9 ago 2012, 11:13

Прегърни ме и ме обичай 

  Poesía
898 0 3

 

Самотни стоим ний двамата,
а душите ни са пустини две -
пустини, в които щастие няма,
а само парченца живот!

 

Може би ако ползваме стихиите,
ще можем да променим това -
пустините да превърнем в райски кътчета,
където да се радваме на любовта!

 

Иска ми се да потърсим
един в друг това спасение,
но не защото сме отчаяни,
а зарди копнежа на нашите сърца...

 

... На мен казват ми Безпътника,
защото е пуста моята душа,
ела, прегърни ме и ме обичай,
ела и преименувай ме сега!

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силна емоция!
  • Харесва ми и то доста вдъхва много близост и емоций не се самнявай в творчеството си щом идва от сърцето значи е хубаво....
  • Предполагам,че това стихотворение може да не се хареса,но в определен момент от живота ми е значело много за мен...
Propuestas
: ??:??