9 ago 2012, 11:13

Прегърни ме и ме обичай

  Poesía
1.1K 0 3

 

Самотни стоим ний двамата,
а душите ни са пустини две -
пустини, в които щастие няма,
а само парченца живот!

 

Може би ако ползваме стихиите,
ще можем да променим това -
пустините да превърнем в райски кътчета,
където да се радваме на любовта!

 

Иска ми се да потърсим
един в друг това спасение,
но не защото сме отчаяни,
а зарди копнежа на нашите сърца...

 

... На мен казват ми Безпътника,
защото е пуста моята душа,
ела, прегърни ме и ме обичай,
ела и преименувай ме сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силна емоция!
  • Харесва ми и то доста вдъхва много близост и емоций не се самнявай в творчеството си щом идва от сърцето значи е хубаво....
  • Предполагам,че това стихотворение може да не се хареса,но в определен момент от живота ми е значело много за мен...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...