Aug 9, 2012, 11:13 AM

Прегърни ме и ме обичай

Poetry

1.1K 0 3

Самотни стоим ний двамата,
а душите ни са пустини две -
пустини, в които щастие няма,
а само парченца живот!

Може би ако ползваме стихиите,
ще можем да променим това -
пустините да превърнем в райски кътчета,
където да се радваме на любовта!

Иска ми се да потърсим
един в друг това спасение,
но не защото сме отчаяни,
а зарди копнежа на нашите сърца...

... На мен казват ми Безпътника,
защото е пуста моята душа,
ела, прегърни ме и ме обичай,
ела и преименувай ме сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elenasim1 (Елeна)

Силна емоция!

2012-08-09T19:28:02+03:00
lolla (Габриела Донева)

Харесва ми и то доста вдъхва много близост и емоций не се самнявай в творчеството си щом идва от сърцето значи е хубаво....

2012-08-09T13:11:27+03:00
dimex666 (Димо)

Предполагам,че това стихотворение може да не се хареса,но в определен момент от живота ми е значело много за мен...

2012-08-09T12:06:36+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0