Прегърни ме и ме обичай
Самотни стоим ний двамата,
а душите ни са пустини две -
пустини, в които щастие няма,
а само парченца живот!
Може би ако ползваме стихиите,
ще можем да променим това -
пустините да превърнем в райски кътчета,
където да се радваме на любовта!
Иска ми се да потърсим
един в друг това спасение,
но не защото сме отчаяни,
а зарди копнежа на нашите сърца...
... На мен казват ми Безпътника,
защото е пуста моята душа,
ела, прегърни ме и ме обичай,
ела и преименувай ме сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димо Всички права запазени
