14 ene 2012, 13:04

Преходност

  Poesía » Civil
619 1 4

     Преходност

 

О, колко са изменчиви нещата.

И истините светски се менят.

От ден до пладне  стигаш  до обрата,

а друг път  чакаш чак до старини...

 

Да вземем чувствата и любовта ни.

В тях води често злият интерес.

С най-близките си ставаме душмани.

Компромис правим  и със свойта чест.

 

Две крайности и днеска се преплитат -

сменяват се Омраза и Любов!

И клетвите за  верността  отлитат.

И вместо с радост, с мъка си готов!

 

Живота си с приятели изграждаш...

Но те са хора, също с интерес.

И ти понякога в интриги се ограждаш...

На вчерашното не разчиташ днес!

 

И често ти се срещаш  със лъжата.

Предателство на тебе ти тежи!

И много често  срещаш Самотата.

В сърцето ти Омразата лежи!

 

Гадаеш само кой какво ти мисли,

защото всеки шапка ти крои!

Кога Ортакът ти ще си помисли,

че може зад гърба да те дои!...

 

Изправен си пред много изненади...

Не е животът ти  в масло и мед...

От всичко туй безкрайно ти се гади...

Но просто трябва да вървиш напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много , много Ви благодаря,дами!
  • "От всичко туй безкрайно ти се гади...

    Но просто трябва да вървиш напред."

    Уникално!!!!!
  • Харесах!Поздрав за истинския стих!
  • Прав си!Животът е преходен и твърде кратък!Поднася ни различни изненади и препятствия, които въпреки всичко трябва да преминем за да продължим напред!Поздрав за хубавия стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....