Jan 14, 2012, 1:04 PM

Преходност

  Poetry » Civic
617 1 4

     Преходност

 

О, колко са изменчиви нещата.

И истините светски се менят.

От ден до пладне  стигаш  до обрата,

а друг път  чакаш чак до старини...

 

Да вземем чувствата и любовта ни.

В тях води често злият интерес.

С най-близките си ставаме душмани.

Компромис правим  и със свойта чест.

 

Две крайности и днеска се преплитат -

сменяват се Омраза и Любов!

И клетвите за  верността  отлитат.

И вместо с радост, с мъка си готов!

 

Живота си с приятели изграждаш...

Но те са хора, също с интерес.

И ти понякога в интриги се ограждаш...

На вчерашното не разчиташ днес!

 

И често ти се срещаш  със лъжата.

Предателство на тебе ти тежи!

И много често  срещаш Самотата.

В сърцето ти Омразата лежи!

 

Гадаеш само кой какво ти мисли,

защото всеки шапка ти крои!

Кога Ортакът ти ще си помисли,

че може зад гърба да те дои!...

 

Изправен си пред много изненади...

Не е животът ти  в масло и мед...

От всичко туй безкрайно ти се гади...

Но просто трябва да вървиш напред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много , много Ви благодаря,дами!
  • "От всичко туй безкрайно ти се гади...

    Но просто трябва да вървиш напред."

    Уникално!!!!!
  • Харесах!Поздрав за истинския стих!
  • Прав си!Животът е преходен и твърде кратък!Поднася ни различни изненади и препятствия, които въпреки всичко трябва да преминем за да продължим напред!Поздрав за хубавия стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...