7 mar 2010, 21:37

Прекланям се

  Poesía » Otra
653 0 0

Светът притихнал е,
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята.
А вятърът разнася ги, 
дъга рисува на земята.
Велик художник е,
но сам разрушава си творбата,
а следващата още по-прекрасна е,
но и нея сполетява я съдбата -
за миг да бъде зърната
и да потъне в мрака.
А той рисува картина след картина
със всеки полъх нов.
Всяка искам аз да зърна,
да притихна във захлас.
Прекланям се пред тоя
гений несравним,
за тая смелост, дето има -
да твори, а после да руши,
за тая убеденост непоколебима,
че със всеки полъх
нов шедьовър ще сътвори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...