Mar 7, 2010, 9:37 PM

Прекланям се

  Poetry » Other
651 0 0

Светът притихнал е,
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята.
А вятърът разнася ги, 
дъга рисува на земята.
Велик художник е,
но сам разрушава си творбата,
а следващата още по-прекрасна е,
но и нея сполетява я съдбата -
за миг да бъде зърната
и да потъне в мрака.
А той рисува картина след картина
със всеки полъх нов.
Всяка искам аз да зърна,
да притихна във захлас.
Прекланям се пред тоя
гений несравним,
за тая смелост, дето има -
да твори, а после да руши,
за тая убеденост непоколебима,
че със всеки полъх
нов шедьовър ще сътвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...