Mar 7, 2010, 9:37 PM

Прекланям се 

  Poetry » Other
519 0 0

Светът притихнал е,
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята.
А вятърът разнася ги, 
дъга рисува на земята.
Велик художник е,
но сам разрушава си творбата,
а следващата още по-прекрасна е,
но и нея сполетява я съдбата -
за миг да бъде зърната
и да потъне в мрака.
А той рисува картина след картина
със всеки полъх нов.
Всяка искам аз да зърна,
да притихна във захлас.
Прекланям се пред тоя
гений несравним,
за тая смелост, дето има -
да твори, а после да руши,
за тая убеденост непоколебима,
че със всеки полъх
нов шедьовър ще сътвори.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??