Прекланям се
650
0
0
Светът притихнал е,
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята.
А вятърът разнася ги,
дъга рисува на земята.
Велик художник е,
но сам разрушава си творбата,
а следващата още по-прекрасна е,
но и нея сполетява я съдбата -
за миг да бъде зърната
и да потъне в мрака.
А той рисува картина след картина
със всеки полъх нов.
Всяка искам аз да зърна,
да притихна във захлас.
Прекланям се пред тоя
гений несравним,
за тая смелост, дето има -
да твори, а после да руши,
за тая убеденост непоколебима,
че със всеки полъх
нов шедьовър ще сътвори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Кирова Всички права запазени
