10 nov 2009, 8:54

Прелюдия

891 0 0

Дъждовно-есенна картина,
стоях до теб, трепереща  от студ,

а ти ме взе за илюзия фалшива.
Напук на чувствата,  напук!

Стоях до теб, развълнувана, но няма.
Енергията ми с твоята в едно се сля,

от очите ти  знак за радост голяма,
като целувка на лицето ми се спря. 

"Истинска съм, докосни ме"  -
едва успях да промълвя,

усмивка на лицето ти изгрява.
Ах, как исках нещо след това...

Може би с ръце да те обгърна 
и да разкрия как закопнях,

с целувки лицето ти да скрия,
милувки нежни и без капка свян...

Целувките в такова време,
ти знаеш по-добре от мен,
тласкат единствено
към грях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С обич от мен за вас Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...