Прелюдия

Дъждовно-есенна картина,
стоях до теб, трепереща  от студ,

а ти ме взе за илюзия фалшива.
Напук на чувствата,  напук!

Стоях до теб, развълнувана, но няма.
Енергията ми с твоята в едно се сля,

от очите ти  знак за радост голяма,
като целувка на лицето ми се спря. 

"Истинска съм, докосни ме"  -
едва успях да промълвя,

усмивка на лицето ти изгрява.
Ах, как исках нещо след това...

Може би с ръце да те обгърна 
и да разкрия как закопнях,

с целувки лицето ти да скрия,
милувки нежни и без капка свян...

Целувките в такова време,
ти знаеш по-добре от мен,
тласкат единствено
към грях!