Дъждовно-есенна картина,
стоях до теб, трепереща от студ,
а ти ме взе за илюзия фалшива.
Напук на чувствата, напук!
Стоях до теб, развълнувана, но няма.
Енергията ми с твоята в едно се сля,
от очите ти знак за радост голяма,
като целувка на лицето ми се спря.
"Истинска съм, докосни ме" -
едва успях да промълвя,
усмивка на лицето ти изгрява.
Ах, как исках нещо след това... ...