Премяна в лилаво

31 oct 2015, 22:17

Poesía » De amor

451 0 2

Жадувах те… и те дирих,

и по земята, и по небето.

Как те откри душата моя

със окото си невидимо?

Отново лудетината щура

припна по поляна широка.

Набра росна китка ухаеща

с ръка, простора милваща.

Необятът кадифенозелен

сви се в зеници немигащи.

Някой свят пъстър, омаен

в очи - две - изрисувал бе.

Сега стръкове трепетлика

трепкат мило в сърцето ми.

Светът – полудив, полузрял

облича премяна в лилаво.

Гюлсер Мазлум

23.06.2015г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2015-11-04T21:02:46+02:00

Изворът на вечността е в душите ни. Благодаря, за коментара, Марина!
vedrina (Марина Стоянова)

2015-11-01T00:25:12+02:00

Където е текло - пак ще тече...!!!
"Отново лудетината щура
припна по поляна широка.
Набра росна китка ухаеща
с ръка, простора милваща."