31 окт. 2015 г., 22:17

Премяна в лилаво 

  Поэзия » Любовная
408 0 2

 

Жадувах те… и те дирих,

и по земята, и по небето. 

Как те откри душата моя 

със окото си невидимо? 

 

Отново лудетината щура 

припна по поляна широка. 

Набра росна китка ухаеща 

с ръка, простора милваща. 

 

Необятът кадифенозелен 

сви се в зеници немигащи. 

Някой свят пъстър, омаен 

в очи - две - изрисувал бе.

 

Сега стръкове трепетлика

трепкат мило в сърцето ми.

Светът – полудив, полузрял 

облича премяна в лилаво.

 

Гюлсер Мазлум

23.06.2015г

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изворът на вечността е в душите ни. Благодаря, за коментара, Марина!
  • Където е текло - пак ще тече...!!!
    "Отново лудетината щура
    припна по поляна широка.
    Набра росна китка ухаеща
    с ръка, простора милваща."
Предложения
: ??:??