Жадувах те… и те дирих,
и по земята, и по небето.
Как те откри душата моя
със окото си невидимо?
Отново лудетината щура
припна по поляна широка.
Набра росна китка ухаеща
с ръка, простора милваща.
Необятът кадифенозелен
сви се в зеници немигащи.
Някой свят пъстър, омаен
в очи - две - изрисувал бе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up