Премяна в лилаво
613
0
2
Жадувах те… и те дирих,
и по земята, и по небето.
Как те откри душата моя
със окото си невидимо?
Отново лудетината щура
припна по поляна широка.
Набра росна китка ухаеща
с ръка, простора милваща.
Необятът кадифенозелен
сви се в зеници немигащи.
Някой свят пъстър, омаен
в очи - две - изрисувал бе.
Сега стръкове трепетлика
трепкат мило в сърцето ми.
Светът – полудив, полузрял
облича премяна в лилаво.
Гюлсер Мазлум
23.06.2015г
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
