mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
16 nov 2011, 12:33

Премъдра красота 

  Poesía » Filosófica
444 0 4

Неповторим и с обич сътворен,

сред мъртвата безлунна тъмнина,

светът припламва в огъня студен

на есенна тъга и самота!

 

Тъй нужна си, премъдра красота!

Ела, деня с усмивки напълни!

Отвред приижда нагла сивота...

В живота пуст, пресветла, остани!

 

Най-обичния пламък разгори –

с любов да грейнат ярки цветове!

А зимата в човешките души

да не навява мраз и снегове!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??