mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
Nov 16, 2011, 12:33 PM

Премъдра красота 

  Poetry » Phylosophy
433 0 4

Неповторим и с обич сътворен,

сред мъртвата безлунна тъмнина,

светът припламва в огъня студен

на есенна тъга и самота!

 

Тъй нужна си, премъдра красота!

Ела, деня с усмивки напълни!

Отвред приижда нагла сивота...

В живота пуст, пресветла, остани!

 

Най-обичния пламък разгори –

с любов да грейнат ярки цветове!

А зимата в човешките души

да не навява мраз и снегове!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??