23 mar 2018, 9:59

Преобразена

  Poesía
451 0 0

Казах ти: ”До теб ще бъда всеки миг.”

и ще устоя до края, за да бъде така.

Ако трябва светът ще чуе моя вик,

но заедно ще вървим ръка за ръка.

 

Ти ме правиш щастлива и обичана,

учиш ме да бъда по-добър човек.

От другите била съм и отричана,

но за всичко ти си моят цяр и лек.

 

Ти си моята опора и богатство.

Отдавам ти се с цялата си душа.

Живот без любов е светотатство,

за това няма да живея никога така.

 

С теб ставам пак невинно, малко дете.

Забравям за женската сила в мене.

Обичта ми като нежно цвете расте,

грижи се за нея във всяко едно време.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Барбутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...