19 abr 2014, 22:13

Преосмислени измерения

  Poesía
744 0 0

ПРЕОСМИСЛЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ


 

Всеки дом е мъничко гнездо,

нужно на човек да се прибира

след поредно срещното добро

уморено вечер да се спира...

 

В него има топлина и грях,

хляб и сол под стряхата ни сбират;

детски шепот и младежки смях -

старците утеха в тях намират.

 

Всеки дом е крепостна стена.

Тя ни пази от очи и грешки,

съхранява тихо радостта

в делници и празници човешки...

 

А щом отлетим във вечността

долетява Болката в гнездото...

Запечатва тъжната следа -

спомена и вярата в доброто...

 

Залинява старата стена.

Стряхата мълчи и още пази

опустялото гнездо с тъга -

на отминалото - вярна стража...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...