19 abr 2014, 22:13

Преосмислени измерения

  Poesía
745 0 0

ПРЕОСМИСЛЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ


 

Всеки дом е мъничко гнездо,

нужно на човек да се прибира

след поредно срещното добро

уморено вечер да се спира...

 

В него има топлина и грях,

хляб и сол под стряхата ни сбират;

детски шепот и младежки смях -

старците утеха в тях намират.

 

Всеки дом е крепостна стена.

Тя ни пази от очи и грешки,

съхранява тихо радостта

в делници и празници човешки...

 

А щом отлетим във вечността

долетява Болката в гнездото...

Запечатва тъжната следа -

спомена и вярата в доброто...

 

Залинява старата стена.

Стряхата мълчи и още пази

опустялото гнездо с тъга -

на отминалото - вярна стража...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...