ПРЕОСМИСЛЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Всеки дом е мъничко гнездо,

нужно на човек да се прибира

след поредно срещното добро

уморено вечер да се спира...

В него има топлина и грях,

хляб и сол под стряхата ни сбират;

детски шепот и младежки смях -

старците утеха в тях намират.

Всеки дом е крепостна стена.

Тя ни пази от очи и грешки,

съхранява тихо радостта

в делници и празници човешки...

А щом отлетим във вечността

долетява Болката в гнездото...

Запечатва тъжната следа -

спомена и вярата в доброто...

Залинява старата стена.

Стряхата мълчи и още пази

опустялото гнездо с тъга -

на отминалото - вярна стража...