Apr 19, 2014, 10:13 PM

Преосмислени измерения

  Poetry
741 0 0

ПРЕОСМИСЛЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ


 

Всеки дом е мъничко гнездо,

нужно на човек да се прибира

след поредно срещното добро

уморено вечер да се спира...

 

В него има топлина и грях,

хляб и сол под стряхата ни сбират;

детски шепот и младежки смях -

старците утеха в тях намират.

 

Всеки дом е крепостна стена.

Тя ни пази от очи и грешки,

съхранява тихо радостта

в делници и празници човешки...

 

А щом отлетим във вечността

долетява Болката в гнездото...

Запечатва тъжната следа -

спомена и вярата в доброто...

 

Залинява старата стена.

Стряхата мълчи и още пази

опустялото гнездо с тъга -

на отминалото - вярна стража...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...