19.04.2014 г., 22:13

Преосмислени измерения

742 0 0

ПРЕОСМИСЛЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ


 

Всеки дом е мъничко гнездо,

нужно на човек да се прибира

след поредно срещното добро

уморено вечер да се спира...

 

В него има топлина и грях,

хляб и сол под стряхата ни сбират;

детски шепот и младежки смях -

старците утеха в тях намират.

 

Всеки дом е крепостна стена.

Тя ни пази от очи и грешки,

съхранява тихо радостта

в делници и празници човешки...

 

А щом отлетим във вечността

долетява Болката в гнездото...

Запечатва тъжната следа -

спомена и вярата в доброто...

 

Залинява старата стена.

Стряхата мълчи и още пази

опустялото гнездо с тъга -

на отминалото - вярна стража...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....