9 ago 2007, 9:41

ПРЕОСМИСЛЯНЕ 

  Poesía
382 0 4
След един сезон следва друг,
без посока и без звук!
Без да зная, може би,
че любовта ти ме преви!

Очите твои, бяха сини
и в тях оглеждах се, любими!
Уста отвориш ли,
лист есенен отронва се!
И всеки миг покой
заменяш с хала твоя!
И мигам аз със зеници,
дали не са плесници!?
И вместо цвете разцъфтяло -
трева изсъхнала и побеляла!

И в този миг камбанен звън
ти даде знак: Излез навън!
И рукна хладен, хладен дъжд,
пречисти теб... и мислите ти...
                           ... топъл дъжд...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Топъл , съживителен , пречистващ дъжд - чиста и сята душа носиш.
  • !!!
    върху мене, във малката стая,
    гръм след гръм пада по-страховит,
    но спокойно ги срещам, че зная -
    не на мен, на света си сърдит.
    надежда
  • Права си, но не го правим често!Благодаря!
  • Чак когато преосмислим нещата, виждаме колко хубави са всъщност !
    Поздрави !
Propuestas
: ??:??